Православната църква отбелязва Преображение Господне, празникът, който се чества по средата на Богородичните пости.
Празникът е установен през първите векове на християнството и напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа пред трима от учениците му. Юдеите не познали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и не разбрали, че в тях се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Исус е очакваният Месия. Те също се надявали, че той ще възстанови израелското царство и спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо синът Божи и Спасител на света да понася страдания и унижения от хората. Господ обаче често беседвал с учениците си за своите страдания. Той казвал, че му предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Скоро след тая беседа с учениците си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земните помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със себе си Петър, Яков и Йоан, се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Исус преобразен: лицето му се изменило и светело като слънце а дрехите му били бели като сняг. Събитието било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на самия Бог, а двама най-велики представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия засвидетелствали със своето явяване, че Исус действително е този, за когото предсказвали пророците. Това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христос.
На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
