събота, 16 април 2011 г.

Празнуваме Лазаровден

Image
Днес е Лазаровден. Наричат го още Лазарица, Лазар, Лазарова събота. От днес започва подготовката за Великата семица и Възкресение Христово
Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница) .
Православието отбелязва паметта на Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година. Според българската народна традиция Лазаровден, Лазарица, Лазар или Лазаровата събота е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са “шеталици” (танцьорки) и една “кумица”. Тя води групата и прибира подаръците.
Рано сутрин девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща по два пъти.
Когато обикаляли домовете, момичетата играели ръченица и пеели песни за здраве, плодородие и женитба. След благите пожелания стопаните дарявали момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това било поднасяно в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипвала съдържанието на ситото в голяма шарена торба.
Строго забранено било ритуалните песни да се пеят след Лазаровден, защото на момите “ще им излязат циреи”. Девойката, която не е лазарувала, не е могла да се замомее и да се омъжи. Освен това лазаруването било гаранция, че нито една от лазарките няма да бъде грабната от змей горянин. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден за сгледа.