Доктор Стефан Тошев дари в деня на 150-ата годишнина от рождението на своя дядо записките му. Те станаха притежание на града, носещ името на военачалника след почетен караул и тържествено честване. “Моят дядо е бил за мене един голям пример. Цял живот ме е преследвал. Но не станах генерал, а лекар, наследник на голям патриот. Много честен и много родолюбив. Леля ми, любимата дъщеря на генерала, тя се казва Анастасия Тошева, както прабаба ми, държеше всички документи. Даде ми ги преди много години. Тука така се уважава старият генерал, че записките, които не са довършени, защото той почива внезапно, искам да подаря на кметството в Генерал Тошево. Листите са с неговия почерк, а някои от тях е диктувал. Можете да си представите-ние сме минали много граници, как сме ги пазили”, заяви Тошев-внук, който със семейството си живее в Германия. Готовността за саможертва винаги е отвеждала генерала там, където се е решавала съдбата на България и българите, отбеляза кметът на Генерал Тошево Димитър Михайлов. В тържествената си реч той припомни хронологията на събитията в новата българска история: “Лятото на 1942 година. Отшумяват тържествата за присъединяване на Южна Добруджа към пределите на българското царство. Местните българи, както и насилствено изселените ни сънародници от Северна Добруджа, освободени от емоциите и подвластни на разума, се подготвят да живеят заедно, да утвърждават българската държавност в новоосвободените земи. Тогава съвсем естествено се поставя въпроса за названията на населените места, които да утвърждават българския характер на тази част от Добруджа. Голяма част от тях приемат имената на тези, които проливаха кръвта си за свободата на нашия край. И така храбрите полкове, генерали офицери сержанти, войници, завинаги свързаха имената си с тази земя и народ, за да останат и до днес неподвластни на времето. Пазят спомена Преславци, Козлодуйци, Ловчанци, селищата, кръстени на генералите Колев, Кантарджиев, Киселов, на полковниците Дянков, Свещаров, на кап Димитров, на поручик Чунчев. И, разбира се, на известният и обичан от българите Стефан Тошев. Героят на Сръбско.българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, стратег и историк, генералът от пехотата.Повече от 40 години отдава на българската армия. Неговите бойни заслуги започват със защитата на Съединението на младата българска държава. През Балканската война безпримерният героизъм на войните му при Люле Бургас стават вдъхновение при написването на текста на химна на българската армия “Велик е нашият войник”. Вечна памет на героите!”
