Велики петък или по-известен като Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да изкупи греховете на човечеството. На Велики петък се припомнят страданията на Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Носещ тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения - земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. На този ден от Страстната седмица постът в православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
През деня не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове. На вечеря в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.
Представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението. По време на богослужението от олтара се понася Плащеницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.
В края на церемонията свещеникът взема Плащеницата от престола и я полага в символичния гроб в центъра на храма. Поклонението продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
