Кметът на свищовското с. Хаджидимитрово Нестор Иванов къта уникална молба от 1957 г. Тя е писана от мъж със сложни фамилни връзки, който искал отговор от властите дали има право да получава семейни добавки за сина си, който му се пада и вуйчо. Молбата, разкриваща до какви парадокси води животът, е от Лаврен Барбов, служител в болницата в Генерал Тошево, и е до инспектора по охраната на труда. В нея пише как мъжът се оженил за вдовица с голяма дъщеря и я осиновил.
“Баща ми, който е вдовец, се ожени за доведената ми дъщеря. Така тя стана моя втора майка, а баща ми - мой зет. Новата ми майка - моята доведена дъщеря, роди момче, което сега е на 12 г. и ми стана брат и същевременно внук. Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми. Така аз съм едновременно мъж на жена си, но и неин внук”, пише Лаврен. И продължава: “Жена ми роди от мене едно момче, което сега е на 10 години. То стана шурей на баща ми, а на мен пък ми е вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми, която ми е дъщеря. По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм неин мъж. Моля да ми отговорите имам ли право за сина си, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки”, завършва уникалната молба на Барбов.
