Литургия за упокой на публициста Любен Станчев и други представители на медиите, ликвидирани през пролетта на 1945 година, ще бъде отслужена в Генерал Тошево на 7 март. Паметта на видния общественик ще почете и съвременното журналистическо дружество, приело неговото име. Поводът за възпоменанието е 65-та годишнина от трагичната гибел. Осми март 1945 г. е тъжна дата за добруджанската и българската журналистика, отбелязва Илия Кишишев. Само 4 години след възвръщането на Южна Добруджа Любен Станчев е изправен пред т.нар. Народен съд, който работи не с правна, а с политическа мотивация. Новата власт поставя в един подробен списък видни общественици, предприемачи, лекари и цяла група журналисти, завършили в Европа, работили през различните години със Станчев. Обвиненията са за публикации и журналистическа дейност, вдъхновяваща политика срещу народната власт, Кишишев напомня още, че преди Станчев без съд и присъда е убит добричкият журналист Яни Хаджиянев, завършил право във Виена, както и негов колега, дипломирал се в Австрия. По-късно, за да бъде узаконена екзекузията, двамата са осъдени на смърт. Случайността спасява Христо Капитанов, който е учил в Белгия и разполагал с уникални исторически трудове за България, издирени в румънските архивни хранилища и билиотеки. На два пъти е арестуван, оправдан едва след 1950 година, благодетелят на местните вестници Никола Костов. Той е завършил фармация в Букурещ, притежател е за патент за зъбна паста и много безалкохолни напитки.
Други двама от кръга на Станчев емигрират с 9 септември 1944 година, посочва Кишишев. Докторът на юридическите науки с диплома от Австрия Стефан Иванов работи със Станчев в тукашните вестници „Куриер”, „Поле” „Единство” и е член на Европейския съюз на журналистите. Преминава на дипломатическа служба и в периода 1940-44 ръководи консулство в Милано. За да се спаси, емигрира в Сао Пауло, където в една от международните банки отговаря за контактите с европейските страни. Кишишев напомня и участта на Митко Табаков-през 1940 е служител на външното министерство. Научавайки за трагичните събития в Добрич, той получава италианско поданство. След години среща румънския адвокат, инициатор на много погроми над редакциите на българските вестници, който възкликва: „Защо вие, българите, утрепахте вашето знаме и патриот Любен Станчев. Той водеше война срещу румънската държава, не се подчиняваше на законите ни и отказа да служи в армията ни. Можехме, но не го убихме, защото такъв човек не се убива. Интернирахме го в Яш и му дадохме възможност да учи право. Върна се в Добрич без да се промени, а вие сами го убихте!”. Данаил Бекяров посочва, че нискочовешките инстинкти са блокирали всеки опит за протест. Самият Бекяров получава напомняне за близките си отношения с Любен Станчев и е освободен от Окръжния съд във връзка с дело от началото на 60-те години, по което отказва да направи услуга на властта. По –късно възпитаникът на Сорбоната е възстановен като съдия от новото ръководство на окръжния партиен комитет и Вълкан Шопов.
Любен Станчев е роден на 30 януари 1904 година в село Сърнино, община Генерал Тошево, добавя Илия Кишишев. В семейството на Петър и Невенка Станчеви има 10 братя и сестри, между които две двойки близнаци. Фамилията е заможна, притежава 10 800 дка земя и 7 000 глави овце и други животни. Децата работели по 100 дни през лятото наравно с наемните работници. Образовянието си продължавали във Варна, където баща им също закупил къща, за да не плащат квартира. По майчина линия Любен Станчев се родее с актрисата Адриана Будевска, първа братовчедка на майка му.