Гергьовден-най-големият български пролетен празник
Днес е Гергьовден- Ден на храбростта и на Българската армия, празник на овчарите, вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките. Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Трапезата трябва да е на открито, “на зелено”. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка из полето, берете цветя и се радвайте на красивата природа. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито. На Гергьовден се обикалят нивите и се бодват в тях разлистени клонки. Според този обред силата на разлистеното клонче се предава на нивата, за да се увеличи плодородието й. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Името Георги има гръцки произход и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя). В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта. 200 000 българи имат днес имен ден. Те носят имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.
